Хляб.com

Хлябът е важен сорт храна в Европа, близкият изток и Индия, който се приготвя чрез печене или пържене на тестото. Главните съставки са брашно и вода. Сол, мая и мазнина също се използват често. Има много видове хляб, които могат да съдържат други съставки като: мляко, яйца, захар, подправки, плодове, зеленчуци, ядки или семена.
Пресният хляб се оценя заради вкуса и качеството му. Запазването на свежестта е важно, за да бъде апетитен. Хлябът изсъхва и се втвърдява, когато е стар. Съвременният хляб е често завиван в хартия или пластмасова торбичка или прибран в херметически кутии, за да запазва свежестта си. Хляб, който се държи на топли и влажни места е вероятно да развие плесен. Развитието на плесен може да се забави значително, ако хлябът се държи на студено в хладилник.

Употреба

Хлябът се сервира във всякаква температура, варираща от стайна до гореща. Веднъж изпечен, може да бъде повторно изпечен на отделни филии. Обикновено се държи и яде с ръце или понякога с нож и вилица. Може да се яде самостоятелно или като поставка на друга по-малка храна. Хлябът може да се потопи в течност (като сок от телешко, зехтин или сардини) или да се намаже с много различни сладки продукти или да се сервира със сирене, месо, зеленчуци и подправки между две филии като сандвич. По света хлябът е предпочитан носител на много добавки, които варират според културата.

История на хляба

Хлябът е една от най-старите приготвени храни, датиращ от неолитната епоха. Първите произведени хлябове били вероятно сготвено подобие на зърненото тесто, направено от житни растения и вода и може би е развито по случайно смесване на брашно и вода. Потомци на тези ранни хлябове все още се правят в някои хлебарни по света, включително Мексиканската тортила, Индийската мекица, Шотландската овесена питка и други. Обикновеният плосък хляб от този вид е бил използван за храна в много ранни цивилизации като Сумарианите, които ядели плоски питки от ечемик, а Египтяните през 12-ти век пр.н.е можели да закупят плосък хляб наричан "Та" от сергии по улиците. Развитието на хляба с подкваса може да се потърси в предисторически времена. Ферментиращи спори се срещат навсякаде, включително по повърхността на житните зърна, следователно всяко тесто, оставено да отлежава, ще се подкваси. Въпреки че подквасването е с предисторически произход, най-ранното археологиеско доказателство е от древен Египет. Хлябът на египтяните бил ронлив на големи трохи, защото е приготвян с тесто от ечемик. Дори и в древността е имало голям избор на хляб.Гръцкият автор Атинеус описва някои от хлябовете, тортите, бисквитите и сладкишите предлагани в класическият свят.Измежду хлябовете са питката с мед и масло, гъбоподобните хлебчета, покрити със семена и военният специалитет изпечени хлебни ролца на шиш. През средновековието Европейският хляб се слагал на масата не само за ядене, а също бил и част от сервизът на масата. Като прибор се използвало парче стар хляб приблизително 15см на 10см,служещ като поставка на ястието. При привършване на ястието, поставката била изяждана, давана на бедните или на кучетата. Ото Фредерик Роведер се счита за баща на нарязаният хляб. През 1912 Роведер започнал работа по изобретяването на машина за рязане на хляб, но хлебарите били несъгласни да я използват защото се притеснявали, че хлябът ще изсъхва много бързо.